Това не може да стане

Има едно изречение, което напоследък чувам толкова често, че започнах да се замислям дали всъщност не е най-големият враг на всяка идея. Не защото е вярно. А защото слага край на разговора още преди той да е започнал.

„Това не може да стане.“

Понякога дори не успявам да довърша предложението си. Срещу мен вече има готов отговор. Следват аргументите. Защо не е правено досега. Защо системата не го позволява. Защо ще отнеме твърде много време. Защо някой вече го е пробвал преди години. Обясненията винаги са логични. Толкова логични, че за момент започваш да се съмняваш в себе си.

После си задаваш един въпрос. Наистина ли не може? Или просто никой няма желание да промени начина, по който нещата са се случвали досега?

Интересното е, че дълго си мислех, че това е сблъсък между поколенията. Че младите идват с повече идеи, защото още не знаят всички причини защо нещо „не става“. Но колкото повече наблюдавам хората около себе си, толкова повече се убеждавам, че възрастта няма нищо общо.

Познавам хора на двайсет и няколко, които не задават нито един въпрос. И хора на четирийсет, които не могат да стоят на едно място, ако видят възможност нещо да стане по-добре. Познавам и обратното – хора, които отдавна са престанали да търсят решения и са се превърнали в пазители на статуквото. Не защото са лоши. А защото така е по-спокойно.

И точно тук започва истинският проблем.

Защото не след дълго разбираш, че не е важно само дали идеята ще бъде приета. Много по-важно е как се чувстваш, когато я споделяш. Ако всеки път срещу теб стои човек, който започва с „не“, постепенно спираш да предлагаш. Не защото си изгубил любопитството си. А защото не искаш отново да чуеш, че „не разбираш как работят нещата“.

В един момент започваш да премълчаваш. После спираш да питаш. После вече не настояваш. Работиш това, което се очаква от теб, без да добавяш нищо от себе си. Отстрани изглеждаш като „добър служител“. Само че неусетно си загубил най-ценното – желанието да променяш.

И тогава се сетих за нещо. Може би най-опасното изречение в една компания не е „нямаме бюджет“. Не е „нямаме хора“. Не е дори „нямаме време“.

Най-опасното е „това не може да стане“. Защото то не убива само конкретната идея. То постепенно убива средата, в която изобщо се раждат идеи.

И може би въпросът, който си струва да си зададем, не е дали всичко е възможно. Разбира се, че не е. Но колко често казваме „не може“, преди изобщо да сме опитали?

А ако един ден всички започнат да мълчат… дали проблемът ще е, че няма идеи? Или че вече никой не вярва, че има смисъл да ги изрича?

WomanVibe вярва, че историите променят повече от съветите.

***

Снимка корица: Unsplash

Последвайте ни и в Instagrаm