Балансът е дума, която употребяваме все по-често през изминалата година.
Независимо дали заради внезапното влизане в режим работа от вкъщи или опита да открием нова сигурност, или време за себе си, в крайна сметка всички намираме начини да се справим и нещата да се случват.
И така, какво се случва със същия този баланс, когато работим дистанционно или на проектна база? Попитахме повече за работата от разстояние Люба Ганчева, която е с дългогодишен опит като маркетинг и ПР мениджър, а в момента е анализатор на пазара на бързооборотни стоки.
Ти си преминала по този път – от работа в офис до дистанционна работа. Как се преодолява подобна промяна?
Всеки преминава през промените в живота си по различен начин. Аз вече бях узряла за дистанционна работа и търсех такава. В момента усещам, че работата от вкъщи е най-подходящият за мен формат. По щастливо стечение на обстоятелствата започнах такъв начин на работа само около 3 месеца преди да ни затворят за първи път заради Коронавируса. Оказах се много актуална.
Какви са предизвикателставата на дистанционната работа от вкъщи и/или когато работиш като фрилансър, на проектна база?
Никак не харесвам думата предизвикателства. Използва се постоянно за щяло и не щяло и обикновено с някакъв романтично измъчен, но винаги успешен и водещ до израстване ореол. Честно казано, никога не съм имала нужда от предизвикателства. Гледам да се съобразявам с промените, които ми се случват и да виждам предимствата на новата ситуация, защото такива винаги има. Работата от вкъщи ми доставя голямо удоволствие, особено откакто си купих хубав стол.
Събуждам се без аларма, храня се много по-пълноценно, чувствам се свободна да избера в кои часове да работя и кога да почивам. Редовно си давам свободно някой ден от седмицата, а работя в неделя, например.
Особено доволна съм, че не трябва да ходя на работа извън дома си, когато вали и е ветровито и студено навън. Лошото време дори ме радва, защото се съсредоточавам чудесно и нямам изкушението да съм навън. Има още много предимства, но трябва да спомена и някои недостатъци. За мен това е в някаква степен асоциализацията на професионална основа, запознанствата ми са предимно по телефона, което не е пълноценно общуване. За това обаче допринася и коронакризата. Като се успокоят нещата, е възможно това да се промени и срещите ми да са по-често и физически.
По отношение на работата като фрилансър на проектна база, за мен изпитание е неизвестността кога ще имам някакви приходи, но това ме кара да имам по-голяма дисциплина в харченето.
Винаги едното е за сметка на друго. Свободата има цена и аз я усетих особено шоково, когато ми направиха годишната декларация и установих, че около 30% от приходите ми трябва да отидат за плащане на данъци и осигуровки. Много е неприятно, особено първия път. Сега вече съм подготвена, от което обаче не ми става по-радостно.
Най-важните въпроси, върху които да се замисли всеки професионалист преди да стане фрилансър, според теб?
За да станеш фрилансър, трябва или да си принуден (горе-долу като мен, защото съм на възраст, на която корпоратвният свят, с малки изключения, е хлопнал вратите си) или да имаш професия, занаят, занимание, които да са подходящи. Не говоря за хората, които създават собствени фирми, а за самоосигуряващите се лица.
Един от отговорите на въпроса дали да бъдеш самоосигуряващо се лице или да си регистрираш фирма, е какви приходи очакваш. Има ниво на доходите, при които не е оправдано да поддържаш фирма и тогава е по-добре да си самоосигуряващ се. За отговора на този въпрос препоръчвам човек да се обърне към специалсти, които да му обяснят различните сценарии.
С една дума, много зависи от това какъв професионалист е един човек и дали не иска да работи нещо съвсем друго като фрилансър. Познавам хора, които ставайки фрилансъри, промениха коренно заниманията си. В този случай основният въпрос е дали си готов да рискуваш имагинерната си сигурност (защото такава всъщност не съществува), за да правиш нещо, което те влече особено силно и чувстваш, че имаш необходимите качества. Всичко е много индивидуално.
Как създаваш професионални контакти дистанционно?
По-горе вече споменах за това. Не е лесно. Една от големите трудности, с които се сблъсквам, е неотговарянето на имейли, съобщения, телефонни обаждания. Огромна част от хората и фирмите, с които трябва да се свързвам, просто не ми отговарят, пълен игнор, нула комуникация. Има случаи, в които се уговаряме за разговор или за писмен отговор на въпросник и в следващия момент човекът отсреща изчезва. Много е особено, но съм склонна да мисля, че това не е дефект на дистанционния контакт. Има хора, макар и малко, с които нещата се получават.
Как да презентираме, продаваме себе си успешно?
Сякаш не ми се е налагало да се продавам досега. Така са се стичали обстоятелствата в живота ми, че съм имала възможност да убедя хората, с които работя, че струвам в процеса на дейността си. Мисля, че само за настоящата си работа съм се явявала на интервю. За всичките си предходни длъжности съм била препоръчана или директно поканена. Благословена съм в това отношение. Е, преди да успея да се „продам“ за настоящата си работа, имах няколко неуспешни интервюта, но не мисля, че причината е била в лошото ми представяне. И все пак, за да отговоря на въпроса,
най-важното според мен е да бъдем автентични, да не лъжем и да не се преструваме на по-добри, отколкото сме. Ако много искаме позицията или проекта, да покажем, че сме решени максимално да се постараем да се справим.
Също така и как ще го направим, ако е подходящо да бъде специфицирано. Мисля, че дадем ли добра представа за качествата си като хора, ако те съвпаднат с ценностната система на фирмата или поръчителя, нещата ще се получат. Всичко останало се учи, а и се предполага, че искаме да купят нещо, за което имаме някаква основа и можем да предложим.
Ти си маркетинг специалист с голям опит, по твои наблюдения, кои са най-често срещаните маркетинг грешки, които фирмите правят?
Опитвам се да не съдя хората и фирмите. Затова ще говоря повече за последствия, отколкото за грешки. Например, това че някои фирми не познават конкуренцията си или я подценяват, ги поставя в ролята на сражаващи се войници с вързани очи и ръце. Други, които вместо да създават нещо, с което да се отличават, копират конкурентите си, следват ги и са обречени винаги да дишат праха им. Знам, че е ужасно трудно на пренаситения пазар да бъде създадено нещо ново, революционно, уникално, но една по-различна комбинация от познати неща може да постигне ефекта на неповторимост. До тежки последствия води и непознаването на потребителите/клиентите – кои са те, къде са, как да бъдат спечелени и най-трудното – как да бъдат задържани максимално дълго време. Лоялните потребители са един от най-големите активи на една фирма според мен. Те са и най-добрата реклама, защото осъществяват най-висшата цел – препоръчването. Те са и най-големият дефицит в днешно време при този огромен избор, който имаме почти във всяка област на икономиката.
Последиците от непознаването на клиентите/потребителите са неустойчив, люшкащ се бизнес, без опора и най-вероятно без бъдеще.
Това са няколко от областите със сериозни последици, за които се сещам на първо четене. Има и други. Маркетингът е сложна работа, започва с продукта, а чак накрая стига до комуникацията, с която хората масово го идентифицират.
Кой беше най-големият бизнес урок, който научи по време на пандемията?
По време на пандемията миналата година учех нов вид за мен дейност. Почти всичко ми беше ново, така че уроци бол. Въпреки че съм фрилансър, аз нямам собствен бизнес. Работя за компания, която ми възлага работа на проектна база. Бизнес уроците са за нея, не за мен.
Смяташ ли, че жените трябва да говорят повече за пари и бизнес? Защо?
Мисля, че за пари и бизнес трябва да говори всеки, който разбира от това, независимо дали е мъж или жена.
–
Последвайте ни и в Instagram
Comments are closed.