Как да погледнем на времето като на партньор с Калина Стефанова

Основно предизвикателство за хората в бизнеса е как да запазят фокуса си. В началото е лесно, вълнението е голямо, има я готовността да се правят и опитват по много неща едновременно. Но след това, как се продължава напред? Да  се взимат бързи решения, да останат бизнеса, дейността, развитието печеливши, когато има толкова много за правене, а няма достатъчно време?!

За липсата на време, могат ли творците да бъдат едновременно и предприемачи и процеса на издаването на първа книга, разговаряме с Калина Стефанова – радио и телевизионен водещ, сертифициран треньор по социална и емоционална интелигентности и автор на книгата “Нямам време да имам време”.

Би ли ни разказала накратко за професионалното си минало и как се стигна до книгата “Нямам време да имам време”?

Професионалното ми минало е и настояще – професионален радио и телевизионен(от време на време) водещ съм, дипломирана актриса, сертифициран Треньор по Социална и емоционална интелигентност. Психологията, човешкото общуване от малка са ми привлекли вниманието. Та, всичко събрано на куп, често ме среща с хора, чиито проблем е „нямането на време“. Мнозина не биха се сетили, че това е въпрос на комуникация, познание и себепознание, а не просто графици и дисциплина, които безропотно да изпълняваш.

До написването на книга стигнахме заедно с психотерапевта Бианка Йовова, разбира се започвайки от личните си разговори по темата, минахме през подготовката за семинарни обучения, но животът ме отнесе извън България и стана по-възможно написването на книга, която да остане завинаги като база. Пък срещи на живо, когато е по-лесно и приятно, ще се случват. За сега съм фокусирана към лични консултации, защото пък и проблемът винаги е личен.

Според теб защо хората все нямат време?

Защото рядко живеят в настоящето. Умът им препуска напред в бъдещи планове и назад в минали събития и само периферно и неосъзнато минава през сегашния момент. Естествено, че резултат ще бъде убеждението им, че времето не им стига, не е достатъчно или че те все го нямат. Времето съществува само сега и само това можем да управляваме. Миналият опит е важен, бъдещите планове също, но каквото правиш и можеш да направляваш е само сега.

Свързано ли e управлението на времето с професионалния успех, как?

Категорично ДА. Ако не управляваш времето си, нищо не управляваш – нито себе си, нито дейността си, а какво остава за успехите…Разбира се, че има успехи в живота на хората, които все са с недостиг на време, но въпросът е: Ако всичкото си време си дал на препускането към победата, ако след т.н. успех си изтощен, разболял се, самотен и не често щастлив, това Успех ли е?

Достатъчно ли е просто добре да организираме графика си за деня?

Достатъчно е стига да си осъзнал какво е ВЪЗМОЖНО да се ОРГАНИЗИРА в ГРАФИКА за ДЕНЯ. Какво е „възможно“? Какво е „организиране“? Какво е „график“? Какво е „ден“? Повечето хора очакват невъзможното от себе си и часовника. А, после са недоволни. Но най-вече усещането, че не ни стига времето е заради това, че не сме задоволили своите потребности. Човек има множество потребности. Нужно е да ги осъзнае и признае, за да може после балансирано да ги разположи в т.нар. График. Ако няма баланс, се чувстваш предаден. Жалкото е, че само себе си си предал.

В книгата говорите за времето, като личност/партньор, би ли споделила малко повече за тази гледна точка?

Идеята дойде от Бианка Йовова, другият автор на книгата ни. Тя е психолог и психотерапевт. С нейните и мои познание и опит, решихме да развием идеята, която човек отдавна ползва. Ако Времето „препуска“, „бяга“, „отлита“, както често казваме, не е ли ясно, че му придаваме качествата на някой, който е такъв или онакъв, но има някакви отношения с нас? И ето я най-забавната част: този „някой – Времето“ е личност, която ние си създаваме и си изграждаме отношения дори с нея. И още по-прозрачно става, когато поемем личната отговорността за това и вместо да се ядосваме на Времето, вземем, че поработим по себе си. Защото „твоето Време е някой като теб“. Времето няма как да не ти стига за нещо, ако ти искаш да ти стига. Времето няма как да го няма за нещо, ако ти поради някакви си причини не искаш да го имаш за точно това. Тази книга, в никакъв случай не е за хора, които стоят и чакат някой да им реши проблема с времето. Тя е помощник в осъзнаване на собствените човешки характеристики и това, че времето не ти е враг, ако ти сам не си си враг. Ако искаме време, е нужно да бъдем партньори с този някой-Времето. Партньор на себе с други думи. За това помага книгата „Нямам време да имам време“. Не случайно е с практики, теория, лични истории, че и медитации.

Какво представлява, като бизнес процес, издаването на книга? През какви предизвикателства преминахте?

О, това със сигурност е нещо, което всеки сам вече може да започне като бизнес. Има си авторска част по писането на книгата, има си и чисто занаятчийска част, за която се свързваш с други изпълнители – предпечатна обработка и дизайн, редакция на текста, отпечатване, регистриране и получаване на баркод за продажбите, запазване на авторските права, представяне на готовия продукт на събитие/я, организиране на продажба в търговската мрежа, в сайта на книгата, в други платформи – книгата ни има освен книжен, още аудио и електронен вариант. Всичко това си е работа, работа и работа. Предизвикателство бе да разберем, че сладката част е само писането на книгата.

Какъв беше урокът, който научи, минавайки по този път?

Че не съм търговец и не искам да бъда. Този процес ме научи на нещо много важно. Може и да ви прозвучи грубо, но си е мое убеждение на този етап: Няма никакво значение какъв е продукта, колко добър е и колко е важен или не за хората, дори няма значение дали има или не пазар за него. Единственото, което е важно е дали ти можеш да го продадеш. Не забравяйте, че отдавна говорим в бизнеса с книгите за „бест селър“ , а не за най-добре написана или най-четена книга, най-полезна, най-практична и удобна и т.н. Най-чудесния продукт може да си остане скрит, ако не можеш да продаваш. Най-глупавия и ненужен продукт може да е супер успешен бизнес. Номерът е да се продава „умело“, а това е в ръцете на търговията, не на писането. Нещо, което мен истински ме натъжава, но такава е реалността.

Възможно ли е да си автор (творящ човек) и предприемач едновременно?

Може да е възможно. За мен е противоречиво. По пътя на продаването се сблъсках с много неща, които противоречат на ценностната ми система и предпочетох да остана вярна на душата си, отколкото да следвам глада и жаждата на масите. Но за много хора това не е проблем и аз само ги подкрепям също да следват себе си. За мен всяко начинание с душа, в което не се налага да й изневеряваш , е добро. Ако ще губиш себе си, не си струва.
Важно е всеки да знае, че както във всяка ситуация в живота, така и в бизнеса, във всеки миг правиш избор какъв човек искаш ти да си. За мен успешния бизнес и големите продажби, главозамайващата известност никога не са били по-важни от това дали човекът, който съм аз, е човек, когото уважавам, здрав е, спи спокойно, радва се на живота и любовта, живее в истина и така се отнася и към другите. Независимо дали са бизнес партньори, клиенти, читатели, слушатели.

Кога е нужно да потърсим помощ и каква?

Допускам, че за всеки различни етапи могат да са трудни или лесни. В нашата комбинация с Бианка си разпределихме така нещата, че всяка поемаше това, което не й тежи. Разбира се, имаме партньори за дизайна на книгата, дизайна на сайта, който е е-магазин, редактор и естествено, отпечатването на „Нямам време да имам време“.

Важно е да отбележа, че нашата идея за книгата не беше съвсем „бизнес проект“. Ние го направихме повече, за да изминем пътя по създаването й. Той е изпълнен с неща за научаване за себе си, а ние с нея сме си такива. Та, за нас, проектът ни се реализира абсолютно успешно. Чисто финансово, след инвестицията, си върнахме средствата и печалба имаме. Но ние не подходихме мащабно. Просто се забавлявахме безопасно. От днешна гледна точка бих казала, че ако искаш бизнес с книга, трябва да играеш на голямото хоро, да вкараш много повече пари и да платиш на специалисти по продажбата на книги. Това, разбира се, не ти гарантира, големи печалби. Първо, защото много малък процент се дава на авторите и второ, почти никой не работи с готов материал. Т.е. да напишеш книга и да й търсиш издателя, пък и да очакваш “големият бизнес“ от това, е почти илюзорно. Издателите искат да управляват продукта, който ще продават един ден от самото начало. И с право.

Ти как се учиш, откъде черпиш бизнес познания?

От личен опит, от приятели с опит. Като цяло, аз не съм бизнес ориентирана, но имам умения в комуникацията и това е доста полезно в продажбите. Да си наясно с нагласи, вкусове, вероятности, какво работи като послание, какво не, какво е целева група и какви са потребностите й, как се презентира. За това заслуги имат медиите, в които работя и съм работила.

Кой е твоят номер едно финансов съвет, който би споделила с всеки нов предприемач? Какъв съвет би дала на бъдещи автори?

Книгите не са бизнес за авторите, само за издателите. Но, ако искате да си направите книгата, както на вас ви харесва, ще трябва да се самоиздавате. От друга страна, не си въобразявайте, че хората, които ще искат да я прочетат са много. Много могат да си я купят, ако умеете да им я продадете. Ето една проста моя равносметка:

Имайте предвид подобна идея, доста е близо до истината! Естествено, иде реч за тема, която изисква и предполага личен труд за появата на промяна. Все още, повечето хора чакат рецепта, която да работи само защото са си платили за нея. Ц! Ако обичате просто да разказвате истории, може и да е различно. Живеем във времена, в които е по-лесно и популярно да се занимаваме с другите, а не със себе си. Да наблюдаваме и коментираме историята на другите, вместо да пишем своята по свой вкус.

Благодаря!

Аз също благодаря!
И понеже в интервюто може има малко вкус на „по-добре истински човек, отколкото добър бизнесмен“ ще уточня нещо лично:

Когато една купуваща си жена книгата, ме попита дали ще й помогне, аз можех да кажа „100% ти гарантирам“, но аз казах „не зная, това зависи от теб“. Тя си я купи, но с недоверие някак. В този миг разбрах, че не съм търговец. Не всеки би платил, за да получи честност, нали?  А и все пак, книгата не е любовен роман, а за себепознание и управление на времето и най-вече книга за честна среща със себе си. А това е личен избор.

***

Последвайте ни и в Instagram

Книгата можете да откриете тук „Нямам време да имам време“