Когато чуем името Лили Георгиева, често го свързваме с вдъхновяващите ѝ послания, подкрепата към жените и чувството, че има кой да те насочи, когато си на кариерен кръстопът. Но зад този уверен образ стои път, изпълнен с лични търсения, предизвикателства и не на последно място – дръзновение.
Лили винаги е знаела, че нейният път е свързан с това да учи и вдъхновява другите. Още като млада учителка по английски език е открила радостта от това да помага на хората да се развиват. Следват години като обучител и HR специалист, но истинският завой настъпва след раждането на сина ѝ. Това време, хем най-светлото, хем най-бурното в живота ѝ, я изправя пред необходимостта да се научи да се грижи за себе си – не само за другите.
Постепенно започва да пише блог с кариерни съвети, който се превръща в място за жените, търсещи промяна. Там, в коментарите и съобщенията, се ражда идеята да направи нещо свое – не просто работа, а мисия. И така, през 2015 година, тя поема смелата стъпка – напуска корпоративната сигурност и става кариерен стратег на свободна практика.
Пътят не е лесен, но е изпълнен със смисъл. Без грандиозни драми, а с постоянство, хъс и ясна визия, Лили създава модел, в който жените са подкрепени, чувани и виждани. Най-голямото ѝ предизвикателство днес не е стартирането, а това да остане вярна на себе си, докато развива бранд, подкаст, две книги и множество консултантски проекти.
Тези теми и въпроси са фокус и на настоящото интервю.
Как започна твоят път към това да
бъдеш кариерен стратег?
Привет и благодаря за поканата, за мен винаги е много приятно да ‘пребивавам’ в женски пространства – вярвам, че женската подкрепа и обмен са най-ценностното, което можем да си дадем една на друга.
Аз съм от онези късметлии, които са разбрали на млади години кое е онова, което им носи истинско удоволствие, и искат да развиват в себе си. Моята сила и страст беше и е в това да уча другите. Да ги виждам как се развиват и променят и най-вече – как започват да мислят за себе си и възможностите си по различен начин. Да се свързват със себе си и силата си, пред очите ми.
Правих това и като учител по английски език докато съчетавах учене с работа, и като обучител на учители няколко години по-късно, и като HR, когато направих първата кариерна промяна в живота си. Периодът две години след раждането на сина ми бе хем най-прекрасният, хем най-трудният етап в живота ми.
Имах постоянна смяна на настроенията, след което диагноза Хашимото, предизвикатества в семеен план в следствие на това – и в онзи момент дойде осъзнаването, че е време да се науча да се грижа за себе си, освен да давам на другите. Отне ми повече от две години да се стабилизирам съвсем, да обновим връзката с партньора ми, да станем хармонични като семейство с дете, и да, да овладея и хормоните, и бушуващия хаос в главата си.
Нуждата ми да съм полезна по-истински по време на отпуска по майчинство ме накара да стартирам личен блог, в който публикувах статии със съвети за кариерна промяна. Взех да получавам все повече обратни връзки и запитвания от хора, търсещи себе си в кариерен план, и тогава в мен се зароди идеята да изляза на свободна практика, но ми трябваше още време, най-вече на вътрено осъзнаване, за да го направя наистина.
Помниш ли момента, в който реши: „Ще
работя за себе си“?
След отпуска си по майчинство потърсих реализация като мениджър човешки ресурси в нова компания, като паралелно с това пригодих блога с кариерни съвети наместо автобиография, като описах опита си и мечтаната от мен работа в него. Прекарах в новата компания само около година, затвърдих си какво повече не искам, и в началото на 2015-а взех решението най-после да пренеса опита и знанията си, и да се развивам като стратег на свободна практика. Помогнаха ми вярата, че ще се получи, постоянството и спазването на обещанията, които давах (качество, за което съм разпознаваема и до сега), хъсът, с който разказвах какво искам да правя, и помощта на прекрасни хора, които ми подадоха ръка – кой със съвет, кой с контакти, кой с услуга на бартер .
Какво беше най-голямото
предизвикателство, когато стартира
своя бизнес?
Знаеш ли, наскоро стартирах мой подкаст, казва се ТЯ ДРЪЗВА, за онези жени, които се осмеляват – да започнат, да продължат, да спрат, в кариерен, личен, всякакъв план. И първи епизод беше с гост-лектор, а аз бях на мястото на госта – и там трябваше да направя тази равносметка и осъзнах, че не е имало невероятни предизвикателства, или поне аз не съм ги виждала като такива. Имаше някаква неувереност, имаше учене по пътя, как да стигам до хората и да си осигурявам работа, сега, когато вече няма кой да ми дава работата наготово, но бях толкова нахъсана, че съм виждала всичко като някакъв много як процес. С годините започнаха да идват трудностите – да се развивам и надграждам като поддържам интереса на хората, да оставам видима и разпознаваема в морето на социалните мрежи, да поддържам вътрешния си баланс и да не се преуморявам, вярно, от хубава работа, ама…
Кои са най-силните ценности, които
влагаш в работата си с клиенти?
Вярването, че всичко, което правим, е нужно да бъде в унисон с нашата същност, а не просто с онова, което е актуално или търсено – и избора на кариерен път, и начинът ни на развитие в него, и взаимоотношенията ни с колеги и клиенти. Това е устойчиво, това носи и резултати, и усещане за смисъл и принос. Също, удовлетворението в кариерен план се постига не само като се фокусираме върху това какво работим, а и върху как – можем да сменим опаковката, както я наричам, като позиция, организация, дори професия, но ако не трансформираме вътрешните си модели на мислене и поведение и външните си действия, има голям шанс да го докараме до същото неудовлетворение или липса на смисъл.
И, за финал, ние не се изчерпваме с нашата работа, макар и да е ключова роля в живота ни – имаме и други важни роли и е добре да намерим нашата собствена формула за баланс и хармония. Има начини, и за това работим с много мои клиенти. 🙂
Каква е твоята мисия като консултант
– как искаш жените да си тръгват след
среща с теб?
Първо, подредили хаоса в главата си, за кариерата, в контекста и на другите роли, не за сметка на тях. Второ, виждащи себе си по-обективно, не само с очите на вътрешния критик, а с погледа на вътрешния подкрепящ, с любов и разбиране към себе си. Трето, с ясна стратегия и план за действие, отвътре-навън. Обратната връзка, е че точно това се случва, а аз благодаря и продължавам напред с още повече заряд . 🙂
Как балансираш между това да помагаш и
това да управляваш бизнес?
Ами не можех, честно да ти призная, докато не оставих за мен онова, в което съм най-добра и незаменима, и което ми е най-смислено, а другото частично или напълно автоматизирах и делегирах. Сега вече съм на етапа и управление, а не само гасене на пожари и отмятане на неотожни задачи.
Какво означава за теб „женски подход“
към успеха и лидерството?
Вече доста разказах за него, всъщност. Любовта към себе си, съобразяването с вътрешния ни глас и нашата същност, а не само очакванията на външните гласове. Умението да се отстоя, да си поставя границите, да взема решения и да платя цената за тях, но не с цел доказване или свръх-постижения, а защото това ми носи смисъл и радост и е полезно и за някой друг. Работата като важен аспект в живота ни, но не изземващ времето и енергията ни, за сметка на всичко останало. Това е накратко. 🙂
Имало ли е момент, в който си усещала
натиск да „влезеш в мъжки модел“ на
работа и как се справи с това?
Разбира се, даже съм била в него доста време – да се нагърбя с всичко сама, да се фокусирам само върху резултата и да не следя напредъка по пътя, да се сравнявам и да се състезвам. Каквото и да съм постигнала, резултатът бе усещане за изтощение и неудовлетворение, да не говорим, че и здравето ми пострада. Да, разбира се, и в женския начин има стратегия, паниране, цели, но не на всяка цена, особено, за сметка на нас самите.
Какво би казала на жена, която усеща,
че сегашната ѝ работа не е „нейната“?
Да седне да анализира какво конкретно я кара да мисли така и да направи разлика между среда на работа и ‘как работя’, и същност на работа и ‘какво работя’. Често проблемът е основно в първото, а хората искат да променят и второто – има опасност да се откажат от дейност, която си е съвсем за тях, и да гонят дивото, докато не осъзнаят, че не е там проблемът. Имам един безплатен тест за диагностика на моя сайт и ако е подходящо, споделям го с радост: https://lovemycareer.bg/questions/start/
Кои са 3 първи стъпки към по-смислена
кариера според теб?
Да си отговрим на въпроса „Какво е наистина важно за мен, в работата и извън нея?“ (на нас самите, а не това, което другите очакват за важно) След това да анализираме доколко го имаме в настоящата работа. Да предприемаме действия за увеличаването на важните неща за нас или да мислим за смяна на средата, ако тук и сега няма перспективи да го получим или развием.
Може ли една жена да бъде хем
майка/партньор, хем лидер в собствения
си път – как?
Не просто може, а е задължително – това е и позицията на възрастния – да мога да взимам решения, за кариерата и живота си като цяло, да ги отстоявам пред себе си и другите, да плащам цената за това (не винаги много лека, не винаги и много тежка, слава Богу). Така даваме пример на децата си и градим живот, изпълнен със смисъл.
Има ли нещо, което правиш всяка сутрин,
за да започнеш деня си на висока
вибрация?
Обичам да вдишам въздуха навън, дори и на терасата, да се раздвижа, дори да изтръскам цялото тяло, да направя нещо за лицето си, да пия чай в любима чаша, да остана сама с мислите си – нищо супер специално, но за мен е достатъчно, за да си кажа, че съм си важна. 🙂
Кои книги, подкасти или вдъхновения би
препоръчала на жените, които искат да
поемат по собствения път?
Много са, но ако трябва да препоръчам няколко: автори като Елизабет Гилбърт или Брене Браун, автобиографии на хора, които ви вдъхновяват, аз обичам и отминалите епохи, например Коко Шанел или други творци, настоящи личности, които ви се струват автентични и черпите вдъхновение от тях, за мен такава е Вергиния Захариева, например. Моите две книги са в сайта ми, а ТЯ ДРЪЗВА е в YouTube и Spotify. 🙂
Какво е за теб да живееш в „своя ритъм“
Да сме верни на себе си, дори и това да означава да не вървим в ритъма на останалите, да забавяме и забързваме спрямо вътрешния си свят, не само външния ритъм и цели.
Ако можеше да оставиш едно изречение
като послание към всяка жена, какво би
било?
Учете се да се обръщате към себе си и да правите всичко с любов – дълъг път е, но това е пътят. <3
***
Сайт www.lovemycareer.bg
Подкастът „Тя дръзва“ https://www.youtube.com/@shedarespodcast
***
Снимки : Личен архив Лили Георгиева
***
Последвайте ни и в Instagram
Comments are closed.