Да се върна в тялото си

Моята лична история за осъзнатостта (mindfulness)

Преди няколко години имах навика да започвам деня си с телефон в ръка и свиване в стомаха. Събуждах се, още преди да се е събудило тялото ми. Мозъкът включваше на режим „проверка“: имейли, съобщения, социални мрежи, списък със задачи… дори преди първата глътка вода.

И така живеех – през екрана. През мислите. През тревогите.
Бях там, но не бях тук. Бях във всичко, но не в себе си.

Това продължи дълго. Докато не се „счупих“. Не физически. А вътрешно – като чаша, която се пълни твърде дълго, докато накрая водата просто прелее. Прелях в една сряда следобед, когато осъзнах, че не мога да дишам. Не метафорично – наистина имах усещането, че дробовете ми са забравили как.

Срещата с тишината

Тогава една приятелка ми каза: „Опитай mindfulness. Не е медитация. Просто опитай да бъдеш в тялото си.“

На следващата сутрин направих нещо странно за мен: изключих алармата, но не посегнах към телефона. Не се втурнах към кухнята. Не проверих какво съм пропуснала. Седнах на ръба на леглото и се оставих да… дишам.

Първо усетих гърба си – стегнат като дъска. После челюстта ми – стисната. Пръстите ми потрепваха, като че не знаят какво да правят без екрана. Но дишането… то беше там. И с всяко вдишване се отпусках по малко.

Осъзнатост: не магия, а избор

Mindfulness не е нещо екзотично. Не е нужно да си в храм в Непал, за да го усетиш. Това е просто способността да присъстваш в момента, точно такъв какъвто е, без да го променяш и без да се осъждаш.

Да ядеш супата си, без телевизор.
Да слушаш приятел, без да мислиш какво ще кажеш после.
Да се разхождаш и да забележиш какво цъфти по тротоара, а не кой те е тагнал.

Как mindfulness започна да променя мен:

• Когато съм в напрежение, слагам ръка на корема и си казвам: „Тук съм. Всичко е наред.“
• Когато се храня, понякога просто спирам за секунда и поглеждам храната. Благодарна съм.
• Когато мия чинии, чувствам водата, топлината, пяната. Не съм на автопилот.
• Когато съм тъжна, не се „оправям“. Просто оставам с тъгата. Давам ѝ пространство.

И най-важното: когато се изгубя, а това все още се случва! – си прощавам. И се връщам. Вдишване. Издишване.

И какво ми донесе това?

Станах по-бавна, но по-дълбока. По-мека със себе си. По-малко се самоосъждам. Вече не бързам винаги да „оправям“ деня, тялото, себе си. Просто съм. И това е достатъчно.

В света на WomanVibe вярваме, че връзката със себе си е най-ценната основа, върху която жената може да гради всичко останало – кариера, творчество, връзки, избори.

Прочети още за повече вдъхновение и мотивация Йога – ключът към хармонията между тялото и ума

***

Снимки: Pexels

Последвайте ни и в Instagram