Как женските общности трансформират начина, по който виждаме себе си и другите.
Темата за осъждането между жените никога не е била по-видима, отколкото е днес. В интернет пространството , особено в социалните мрежи сякаш постоянно се води един невидим, но болезнено разпознаваем диалог:
успели vs. неуспели,
майки vs. не-майки,
слаби vs. пълни,
красиви vs. „не толкова“.
Всичко това създава едно вечно разделение, което ни връща години назад. Разделение, което ни отнема сила, вместо да ни дава.
И няма как да не се запитаме: Защо се случва това?
Корените на осъждането: не в другата жена, а в нас самите
Никой не се ражда с инстинкта да сравнява или да принизява. Това е поведение, което учим, понякога дори несъзнателно.
Учени сме да гледаме навън, вместо навътре.
Да измерваме стойността си спрямо постиженията на другите.
Да вярваме, че успехът, красотата, щастието са ограничен ресурс, който трябва да браним или завиждаме.
Но истината е друга:
Когато осъждаме, всъщност това издава болката вътре в нас.
Показва момент на вътрешно ограничение – момент, в който не можем да се разширим, да приемем, да бъдем щедри към себе си и към другите.
Завистта и критиката не казват нищо за жената отсреща.
Те говорят за нашата собствена липса, страх, непризната нужда.
Женската сила е колективна, не индивидуална
На другия полюс стоят онези женски общества, където няма съревнование, а съпричастност.
Където няма “достатъчно добра” и “не достатъчно”, а има различни пътища, еднакво ценни.
Там, където една жена расте – всички растат.
Там, където една жена пада – всички подават ръка.
Такава е идеята и на WomanVibe – пространство, в което се събираме, за да споделяме, да слушаме, да лекуваме, да се приемаме. Без маски. Без конкуренция. Без нуждата да доказваме коя е по-добра.
Истината, която не си казваме достатъчно често
Да, трудно е понякога да не критикуваш.
Трудно е да не коментираш.
Трудно е да не натиснеш онзи вътрешен бутон на сравнение.
Но ако именно в този момент си позволим да погледнем навътре, вместо навън, ще видим нещо важно:
реакцията ни не е за другата жена. Тя е за нас самите.
Тя е сигнал, че има нещо в нас, което иска внимание, грижа, развитие.
И това е прекрасно, защото ни дава възможност да израстваме.
Време е да изберем другата страна
Светът няма нужда от още разделение.
Той има нужда от повече жени, които се държат една за друга.
От повече истина.
От повече човещина.
От повече общности, не конкуренции.
Всеки път, когато изберем да подкрепим вместо да осъдим, ние не само помагаме на друга жена.
Ние лекуваме и себе си.
Правим собствения си свят по-широк, по-топъл, по-смислен.
И най-важното:
ставаме жените, които искаме да виждаме около нас.
***
Фото корица: Unsplash
Последвайте ни и в Instagrаm

Comments are closed.