Ad
Ad
Ad

Преди не бях дзен тип човек. По-скоро доста отдадена на реализацията си, постиженията. Но в живота на всеки от нас идва момент, в който различни фактори, като загуби, среда, насищане, стрес ни отвеждат в напълно противоположната посока…Тогава дойде и въпросът от моя позната: ”Искаш ли да ходим на йога?”

Бях пробвала и преди, но приемах йогата, като пилатес и за разнообразие между кардио тренировките, с които смятах, че добре успявам да изкарам напрежението от себе си. Явно не е било така, след като бях стигнала дотам в онзи момент. И тогава, когато много въпроси и тотални промени в живота ми от всяко едно естество здраве, личен план, работа стояха и ме чакаха, аз реших, че ще отида на йога. Исках просто спокойно да се радвижа. Надявах се на тренировка, която ще ме балнсира, успокои, ще ми помогне да почувствам силата на тялото си.

Йогата беше моята надежда за възвръщане на баланса между вътрешния и външния ми свят. Надявах, се че ще е на място и с група, където няма да се притеснявам колко силно звучи моето Оммм, сравнено с това на останалите.

Сложих йога гащите и тениската и се присъединих към групата, в която имаше най-различни жени, млади, възрастни, различни по килограми, стил, професия. Седнах върху постелката на земята и зачаках. Понякога така ти писва, че когато тръгнеш по нов път и ума ти става приятел и притихва. Чух гласа на инструкторката и усетих в него куража, от който имах нужда, оставих се изцяло на насладата и на това да бъда водена. Това е и едно от правилата в йогата: никога не прави позите, така че да чувстваш напрежение, болка или какъвто и да е дискомфорт. Този път различих всяка една: поздрав към слънцето, куче, котка, детска, змия, балансираща… казах си “Уао, това е истинска йога”. Дишах. Усещах всяка една част от тялото си по време на движенията. После медитирахме. Свещта помогна.

Приковах поглед в пламъка и не разбрах как, но успях, бях извън мислите, бях в покой. След като приключихме се чувствах заземена, релакса и енергията хармонизираха в мен. Сигурно е бил дошъл момента. Но йогата става начин на живот от мига, в който сме готови за нея. Готови ли сме за йога, готови сме за себе си. Това научих от нашата първа среща.

Юлия Николаева

***

Фото корица: Unsplash

Последвайте ни и в Instagrаm

Comments are closed.